Ти отлагаш ли?
Може би ти се иска да кажеш „не“. Но може би си даваш и сметка, колко често го правиш.
Замислял ли си се, защо отлагаш? Каква е ползата ти от това? Няма такава? Защо тогава правиш нещо, което няма полза за теб?!?
Нека се опитаме заедно да изведем : какво всъщност е отлагането?
То е онзи вътрешен глас, който ти пречи да вършиш нещата, които си си намислил.
Най-общо, отлагането е защитен механизъм за справяне с нещо ,което не искаме да ни се случва.
Целият ни Живот е изтъкан от препускане в гонене на удоволствието и бягане от болката.
В света, в който живеем, удоволствията са нещо много лесно достъпно и е много важно да разграничим каква е разликата между моменталното удоволствие и отложеното удоволствие. Това е разковничето защо отлагаш. Защото в повечето случаи отлагаш, за да избегнеш някакъв дискомфорт. И когато това се случи, получаваш облекчение. НО това облекчение е моментно, след което чувстваш обикновено вина, че е трябвало да свършиш и това е един порочен кръг, в който попадаш.
Но се замисли: Какво отлагаш : трудна задача или разговор, вземането на решение, започването на някаква дейност и какво ли още не. И това произтича от страх, поради факта, че не знаеш каква ще е реакцията на отсрещната страна, което означава, че е добре да работиш върху собствената си увереност и/ или трудност да поемеш отговорност, защото от теб зависи задачата или каквото е, да бъде свършено.
Истината е, че отлагането е навик, който пропива целият ти живот . И като че ли колкото повече се съпротивляваш и не искаш да е така, толкова повече отлагаш.
Замисли се: освен, че отлагаш неприятните за теб неща, колко често отлагаш и приятните – като почивка, среща с даден човек, или дори някоя мечта. Като че ли си приравнил неприятните неща, с много важните и оставяш за бъдещ момент всичко онова, което те зарежда.
Защо го правиш? – питам аз.
„Ее, аз ако знаех , щях да го променя“ – често ми отговарят клиенти.
Щеше ли наистина?!?
Колко пъти си повтаряш, че не заслужаваш?
Колко често определяш себе си за перфекционист?
Колко пъти на ден правиш всички онези „трябва“ и пропускаш да питаш себе си, какво искаш?
Дали ще промениш нещо в Живота си, решаваш Ти. Все пак това е твоят Живот!
Но ако решиш да си отговориш честно, се попитай:
Кое е моето „защо“ и да търсиш смисъла на това, което правиш?
Кое мен ме задвижва?
Къде искам да стигна?
Какво искам да ми се случи?
Защо правя нещата, които правя?
И когато намериш този вътрешен смисъл, това е най-силната мотивация и вътрешна сила, която да те тласка към постигането на целите ти.
И ако не намираш твоето „защо“ в това, което правиш, може би то просто не се намира там. Защото ние не сме направени да живеем на едно място, в едно състояние.
Всичко е опит и опитване. Но и всичко започва от вътре…от Теб!
