Цял Живот се стремим към Щастието! Към онова Щастие, което ще ни направи свободни. А всъщност колкото повече се стремим към Щастието, толкова повече правим компромиси.
И всъщност, нека си го кажем направо: от малки ни учат, че трябва да отстъпваме, да се съобразяваме, да даваме път, да се извиняваме…дори и да не сме виновни. И всичко това, само за да няма конфликти. С такова мислене израстват много хора – да оставят себе си за после, за да няма проблеми. Учат ни колко е важно да се съобразяваме как изглеждат нещата отвън, вместо да ни учат да се питаме, какво се случва вътре.
Като че ли през целия този процес на израстване, в устата ни остава някакъв горчив вкус на неудовлетворение, тъга, недооценяване, но бързо ти дават да разбереш, че пълно щастие няма. А какво е всъщност щастието? Какво е за теб?! Защото ако не знаеш какво е, как се стремиш към него?
Всеки ден ми прави впечатление, колко много жени са готови и правят компромиси…. СЪС СЕБЕ СИ, за да няма конфликти. Отлагат да изберат себе си в името на спокойствието, всъщност дълбоко знаейки, че това спокойствие е илюзорно.
Твърде често жените са склонни да въстават остро срещу компромисите в името на някого, но като че ли доста охотно приемат да правят компромис със себе си. А това ВИНАГИ има цена.
Всеки избор, който правим в Живота си, има цена. Да избера себе си и щастието си е избор, или цял живот да се съобразявам с мнението и желанията на другите – също е избор!
Нека се изясним, че тук не става дума, че избирайки едното значи, че игнорираш другото. Въпросът е да знаеш, кое е приоритет в Живота ти!!! Твоят Живот и правилата, които ТИ създаваш или нечии правила, с които се съобразяваш!? Което и да избереш, не забравяй, че това е ТВОЙ ИЗБОР! Така най-важният въпрос е : Готов ли си да понесеш отговорността от избора, който си направила, без значение дали си избрала щастието и компромиса???
